Справка за Николай Бердяев
You are missing some Flash content that should appear here! Perhaps your browser cannot display it, or maybe it did not initialize correctly.
Преди два дни, на 23 септември, се навършиха 20 години от смъртта на княз Андрей Павлович Мешчерски.
Без чествания, възпоминания, паметно слово на гроба му.
Години завеждал библиотеката в един от институтите на БАН, той не е припознат като деец на духовността нито от българската общност, нито от изследователите на руската емиграция в нашата страна. Предполагам, надявам се, че все пак името му ще бъде припомнено с апломб догодина, когато се навършват 60 години от смъртта на проф. Бицили.
Преди два месеца ми беше предоставена възможност да разгледам делата за Андрей Павлович, образувани и закривани всяко десетилетие от 50-те до 70-те години от Държавна сигурност. Никога преди не съм чувствала тази тема близка, не съм и допускала колко вътрешна сила се иска, за да се сблъскаш с истините, които документите откриват пред читателите.
Сега обаче смятам, че архивът на Комисията по досиетата, както граждански е известен този орган, е безценен източник на сведения за един неописан период от историята на руската емиграция - този след 1944 година.
Затова предлагам да започнем приближаването към него с един документ, във финала си звучащ почти анекдотично..
И така, в страничното поле: заверен препис от архива на Комисията по досиетата: АКРДОПБГДСРСБНА-М, ф. ІІІ раз., а.е.23641, Част І, л.25
25. 09. 2012 г., София Таня Галчева